Митрополит Наум: Руската църква е българска собственост, Русия не може да я заключва
Руската черква " Св.Николай " е българска собственост, не е освещавана от съветски духовни лица и не може да бъде заключвана нито от съветската страна, нито от представители на съветската православна черква. Това разгласи някогашният основен секретар на Светия Синод, а понастоящем Русенски митрополит Наум.
В обширно изказване във " Facebook " митрополит Наум изяснява историята на храма и приканва:
" Считаме, че заключването на храм „ Св. Николай ” от странични лица е неприемливо, като следва Софийският митрополит незабавно да се разпореди той да бъде отворен, като се възстановят навреме и богослуженията в него ".
Както е известно, след експулсирането от страната тримата съветски свещеници, упрекнати в шпионаж в интерес на Русия, съветската черква в София осъмна заключена. А говорителката на съветското външно министерство Мария Захарова съобщи: " Тази остаряла съветска черква, която дълги години е била място, където руснаци и българи са се молили дружно, в този момент ще бъде затворена ".
Днес пък от съветското посолство в София оповестиха, че " Решението за бъдещата орис на храма ще бъде взето от Руската православна черква ".
Изявлението на митрополит Наум е контрапункт на съветските дейности по случая и хвърля ясна светлина върху това, че храмът в действителност е напълно българска благосъстоятелност и че отстраняването на бългаски свещеници от него в последните години е неуместно. Предлагаме ви цялото изказване на Русенския митрополит (някои пасажи са подчертаи от редакцията):
" Храмът е издигнат с благословението на Св. Синод на Българската православна черква като легационна черква (1914 г.), намирала се в общия двор на тогавашната Руска легация, находяща се на ъгъла на ул. „ Раковски ” и ул. „ Московска ”.
Осветен е на 11 ноември 1914 година от нашия приснопаметен предходник и тогавашен председателстващ Св. Синод в София Доростолски и Червенски митрополит Василий (1847-1927), като в богослужението не са взели участие съветски архиереи, поради схизмата в която БПЦ се е намирала. Припомняме, че руски архиереи не са взели участие и в освещаването на храм-паметника в с. Шипка през 1902 година по същите аргументи.
След 1917 година храм „ Св. Николай ” е обслужвал богослужебните потребности на съветската емиграция в София, отпред с архиеп. Серафим Соболев, а от 1936 година по гледище на руското държавно управление църквата се лишава от съветските емигранти и се предава на българското държавно управление, което от своя страна го предава на Българската православна черква, под омофора на Софийския митрополит.
През 1944 година храмът е мощно развален, като през 1945/1946 година е реставриран от Софийската митрополия, а в него през идващите години са назначавани разнообразни български свещенослужители-ефимерии, а дружно с тях са служили и съветски духовници-белоемигранти, непрекъснато пребиваващи в страната ни след Октомврийската гражданска война.
Съгласно решение на Св. Синод на Руската православна черква от 10 ноември 1952 година, прот. № 8, всички други съветски православни енории, манастири и клир в България, минават в пълномощия и притежание на Българската православна черква.
Отново по решение на РПЦ, през м. ноември 1953 година в някогашната легационна черква „ Св. Николай ” в София е намерено подворие, с представителни функционалности, като ефимериите в него не престават да бъдат назначавани от Софийската митрополия, а Руската черква стартира да изпраща от време на време собствен формален представител.
През 1977 година в него са приключени следващите реставрационни работи, а през 1981 година по случай честването на 1300 години от основаването на българската страна, е позлатен и интериорът на храма.
През последните години българските свещеници-ефимерии по неразбираеми за нас аргументи бяха поредно отстранени от този храм, което кардинално е неуместно, заради събитието че функционалностите му имат единствено и само внушителен темперамент. И надлежно, неговата материална благосъстоятелност не може да бъде считана за съветска, поради изброеното нагоре, както и БПЦ не може да претендира, че храмът-подворие в Москва, е българска благосъстоятелност, защото характерът на двете подвория е взаимен.
Считаме, че заключването на храм „ Св. Николай ” от странични лица е неприемливо, като следва Софийският митрополит незабавно да се разпореди той да бъде отворен, като се възстановят навреме и богослуженията в него. "
В обширно изказване във " Facebook " митрополит Наум изяснява историята на храма и приканва:
" Считаме, че заключването на храм „ Св. Николай ” от странични лица е неприемливо, като следва Софийският митрополит незабавно да се разпореди той да бъде отворен, като се възстановят навреме и богослуженията в него ".
Както е известно, след експулсирането от страната тримата съветски свещеници, упрекнати в шпионаж в интерес на Русия, съветската черква в София осъмна заключена. А говорителката на съветското външно министерство Мария Захарова съобщи: " Тази остаряла съветска черква, която дълги години е била място, където руснаци и българи са се молили дружно, в този момент ще бъде затворена ".
Днес пък от съветското посолство в София оповестиха, че " Решението за бъдещата орис на храма ще бъде взето от Руската православна черква ".
Изявлението на митрополит Наум е контрапункт на съветските дейности по случая и хвърля ясна светлина върху това, че храмът в действителност е напълно българска благосъстоятелност и че отстраняването на бългаски свещеници от него в последните години е неуместно. Предлагаме ви цялото изказване на Русенския митрополит (някои пасажи са подчертаи от редакцията):
" Храмът е издигнат с благословението на Св. Синод на Българската православна черква като легационна черква (1914 г.), намирала се в общия двор на тогавашната Руска легация, находяща се на ъгъла на ул. „ Раковски ” и ул. „ Московска ”.
Осветен е на 11 ноември 1914 година от нашия приснопаметен предходник и тогавашен председателстващ Св. Синод в София Доростолски и Червенски митрополит Василий (1847-1927), като в богослужението не са взели участие съветски архиереи, поради схизмата в която БПЦ се е намирала. Припомняме, че руски архиереи не са взели участие и в освещаването на храм-паметника в с. Шипка през 1902 година по същите аргументи.
След 1917 година храм „ Св. Николай ” е обслужвал богослужебните потребности на съветската емиграция в София, отпред с архиеп. Серафим Соболев, а от 1936 година по гледище на руското държавно управление църквата се лишава от съветските емигранти и се предава на българското държавно управление, което от своя страна го предава на Българската православна черква, под омофора на Софийския митрополит.
През 1944 година храмът е мощно развален, като през 1945/1946 година е реставриран от Софийската митрополия, а в него през идващите години са назначавани разнообразни български свещенослужители-ефимерии, а дружно с тях са служили и съветски духовници-белоемигранти, непрекъснато пребиваващи в страната ни след Октомврийската гражданска война.
Съгласно решение на Св. Синод на Руската православна черква от 10 ноември 1952 година, прот. № 8, всички други съветски православни енории, манастири и клир в България, минават в пълномощия и притежание на Българската православна черква.
Отново по решение на РПЦ, през м. ноември 1953 година в някогашната легационна черква „ Св. Николай ” в София е намерено подворие, с представителни функционалности, като ефимериите в него не престават да бъдат назначавани от Софийската митрополия, а Руската черква стартира да изпраща от време на време собствен формален представител.
През 1977 година в него са приключени следващите реставрационни работи, а през 1981 година по случай честването на 1300 години от основаването на българската страна, е позлатен и интериорът на храма.
През последните години българските свещеници-ефимерии по неразбираеми за нас аргументи бяха поредно отстранени от този храм, което кардинално е неуместно, заради събитието че функционалностите му имат единствено и само внушителен темперамент. И надлежно, неговата материална благосъстоятелност не може да бъде считана за съветска, поради изброеното нагоре, както и БПЦ не може да претендира, че храмът-подворие в Москва, е българска благосъстоятелност, защото характерът на двете подвория е взаимен.
Считаме, че заключването на храм „ Св. Николай ” от странични лица е неприемливо, като следва Софийският митрополит незабавно да се разпореди той да бъде отворен, като се възстановят навреме и богослуженията в него. "
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ